НАМОМЀЯ СЕ, -èеш се, мин. св. намомя̀х се, прич. мин. св. деят. намомя̀л се, -а се, -о се, мн. намомèли се, св., непрех. Намомувам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)